Отдавна се възхищаваме на Мария за страхотния хъс, откровеност и емоция, които влага във всичко, с което се захване. И това интервю не е изключение. След като се свързахме с нея с няколко въпроса, тя мигновено се отзова с концепция: "Тъй като ситуацията беше извънредна във всякакъв смисъл и ни принуди да работим от вкъщи, реално събра на едно място и в едно и също време всичките ни роли - професионални, семейни, социални. Наложи се да бъдем майки, директори, дъщери и приятели едновременно и на същата кухненска маса, дето се вика. Това се случва рядко, ако не и никога, затова реших да отговоря от името на три от Аз-овете ми, които основно дийлваха с кризата: рекламистът, майката и човекът Мария." Насладете се и вие на този много-повече-от-разговор за рекламата, живота, родителстването и всичките ни Аз-ове.
Какво правиш тези дни?
Мария: Събирам се, балансирам се, подреждам се. Опитвам се да вникна в себе си и в света, който става все по-чужд, когато е от другата страна на екран. Гледам филми, които вече съм гледала. Препрочитам класики. Явно имам нужда от нещо познато и предвидимо, и си го давам по този начин.
Рекламистът: Тези и всички дни – работя, работя, работя. Домашният офис направи дните по-дълги, обедните почивки – по-къси, а срещите се превърнаха в малки воайорски набези в домовете и домашните гардероби на хората. Последното го намирам за много очовечаващо и сплотяващо.
Майката на Ева: Да, малко неща сближават, колкото дете, крещящо „В тоалетната съм!“ насред видео-презентация. Иначе, за да отговоря на въпроса - опитвам се да симулирам нормално детство за дъщеря ми – нещо почти невъзможно през последните два месеца. А детството трябва да е свободно, безотговорно, спокойно. Миналата седмица си взех няколко почивни дни, за да ознаменуваме края на принудителния застой вкъщи с бране на макове и ядене на череши от дървото. Какво повече му трябва на едно дете?
Вълнуваш ли се от завръщането в офиса?
Майката на Ева: Не съм се вълнувала така, откакто чаках първото си излизане, след като спра да кърмя.
Мария: Мразя някой да ми казва какво да правя. Още повече пък да ми заповядват. Нещо в мен неистово се бунтува срещу заповеди. Дядо ми навремето казваше, че съм магаре и се водя само с добро. И е така. Вярвам в заразното добро, в окуражаването, в това да вървиш с някой, до някой, зад някой, но не и под строй. Страхът е неверен съветник и много лесно може да ти изяде душата. Изведнъж и много бързо осъзнахме колко лесно изчезват свободи, колко лесно се преотстъпват и отдават. За мен завръщането в офиса по някакъв далечен начин е символ на възстановеното право да се придвижваш, пътуваш, работиш.
Видяли сте картинките из нета, на които пише„covid-1984“, нали? Малко хора знаят, че „1984“ и „Прекрасният нов свят“ стъпват на забранения от Съветското бюро по цензура роман „Ние“ на също толкова неизвестния писател Евгений Замятин. В него се разказва за сбъднатата „утопия“, в която щастието е за сметка на свободата.
Рекламистът: В едно интервю за The Talks, на въпроса как се е променил животът му след смъртта на Жан-Клод, Кристо отговаря, че липсата й е огромна, но това, което му липсва най-много са споровете с нея; критиката, сблъсъкът на мнения, от които се ражда истински добрата работа. Опосредстваната комуникация не е плодородна почва за конструктивни конфликти. Нямам търпение да се скарам с някого в офиса, ако ще да е за млякото в хладилника :)
Променя ли се бг-рекламистът и бг-рекламата в следствие на карантината?
Рекламистът: Факт е, че ударът върху бизнеса се усети мигновено и при нас. Рекламни кампании бяха спрени или изцяло ревизирани, много агенции се разделиха с част от екипите си. Радвам се, че Ноубъл Графикс мина през тези сътресения без да даде жертви и веднага използвам случая да хайфайвна (с тройно измити ръце) нечовеците в офиса, които бяха бетон през последните три месеца.
От друга страна извънредната ситуация пък ни показа, че няма нищо извънредно пагубно, ако екипът ти e с единия крак в Банско, а с другия – в Пловдив. И лично на мен ми даде непоискания шанс да реабилитирам (за себе си) брейнстормингите, тези всепоглъщащи време и хора ланголиери, които никога не съм почитала твърде много.
Самата реклама, като съдържание и форма, също усети рестрикциите и й се наложи да бъде по-съобразителна, гъвкава и ловка.
Майката на Ева: Трудностите и ограниченията те правят изобретателен. Спомнете си за родния Хитър Петър или Заекът Брер от фолклора на афроамериканските роби, който бил по-хитър от лисицата. В приказките на народи или общности, които се чувстват потиснати, се срещат т.нар. трикстъри, герои-хитреци, които са олицетворение на оцеляването в екстремни условия. Те често са по-малки и по-слаби, но винаги успяват да победят по-голямата сила чрез хитрост. Тези архетипи са много интересен пример за това, че можеш да успееш и без да се биеш, без да имаш власт или богатство.
Мария: Колкото обичам реда, толкова и вярвам в промяната. Застоялата вода се вмирисва и става блато. Понякога нарушаването на реда води до нови хоризонти, буквално – онзи ден SpaceX изстреля първата частна ракета в космоса, благодарение на съвършено новаторската си стратегия да строи без излишни планове, чертежи и теоретизиране, залагайки на итеративен подход с решаване на проблемите в движение. Нашият приятел от по-горе Замятин го е казал много хубаво: „Светът е продължавал да живее само чрез еретиците. Христос беше еретик. Коперник беше еретик. Толстой беше еретик.“
В открито писмо до човечеството, публикувано във френския Le Monde, 200 международни знаменитости - актьори, певци, журналисти, продуценти, излязоха с апел: „Не се завръщайте към нормалното!“ Ти как възприемаш “нормалното” и “новото нормално”?
Мария: Под „новото нормално“ хората сякаш разбират травмата от преживяното – дистанцията в магазина и на тротоара, страха, избягването на тълпите и докосването, маската в джоба. Иска ми се обаче да е поуката от преживяното – важността на грижата и тези, които я полагат, осъзнаването на домино ефекта, приемането на отговорността, която всеки от нас носи с изборите си.
Системата не е счупена; тя е построена по този начин – да потиска, контролира, разделя, да концентрира власт и пари в определен кръг от хора.
Ако искаме да променим нещо, трябва да променим и представата си за нормално и да си задаваме въпроса „Защо?“ по-често и по-честно.
Рекламистът: Може би „новото нормално“ на рекламната индустрия ще е по-истинско и вярно свързване с хората, с повече смисъл и осъзнаване на ролята и властта на попкултурата. Аз съм непоправим оптимист, не ме съдете.
Майката на Ева: Истината е, че никой от нас не знае къде свършва старото и започва новото, и къде се намираме в момента по кривата преди-след. Моето усещане е, че не само не се завръщаме, а още отиваме, незнайно накъде. Промените предстоят да се случват и ние, бивайки част от случващото се, не можем да погледнем отгоре или отстрани на събитията. Аз, като майка, имам своите страхове, но и своите надежди, напук на нарастващата ентропия в света.
Ти си един от най-силните гласове в индустрията, що се отнася до подпомагане кариерното развитие на жените. See It Be It е страхотната платформа на Cannes Lions, която благодарение на теб има и локална програма. Теб самата на какво те научи See It Be It, какво ти дава?
Рекламистът: Колаборацията с Cannes Lions ми дава достъп до безценен обмен на идеи с хора от всички краища на света. Само през последния месец съм говорила с творчески директори, копирайтъри, дизайнери, режисьории продуценти от САЩ, Нигерия, Пакистан, Великобритания, Румъния, Италия, Испания и Франция. Тази свързаност е неописуемо зареждаща. Ако все още четете и сте стигнали дотук –
моят непоискан бонус съвет е: намерете си съучастници, съмишленици, съидейници, които да ви казват „супер, правим го“.
Мария:
Моят голям личен урок беше да не мълча за нещата, които имат значение и да преглътна егото си.
А егото понякога е умело маскирано както страх да не се изложим и провалим, да не разочароваме някакви други хора и тяхната представа за нас.
Майката на Ева: Кариерата на една жена, израстването й в дадена компания, заплатата й, ако щете, са пряко свързани с това дали тя е майка. Да, тъпо е, нечестно е, но е така. Интересното е, че самите ние не осъзнаваме откъде идва конфликтът между различните ни роли и понякога ни е нужно да се огледаме и разпознаем в някой друг. Затова и See It Be It е толкова важна и успешна инициатива. Споделянето на опит, на талант, знания, ресурси, прозрения – това е, което ражда и отглежда промяна в статуквото. А клишето е вярно – промяната започва от хастара навън.
Какво те вдъхновява напоследък?
Мария: Гениалността на природата, щедростта на баба Надие Мехмед от село Печеница, смелостта на Иво Димчев, хората, които поддържат сърцата си храбри.
Баба Надие дарява пенсията си на болницата в Исперих.
Ято фламинго прелита над езерото Натрон в Северна Танзания.
Мария Милушева е творчески директор и партньор в Noble Graphics с 15 години опит в рекламата и десетки награди в сферата на маркетинга. Освен жури на редица български и международни фестивали, тя е била и лектор на събития като TEDx, Golden Drum и AdBlackSea.
Мария е и единствената българка, селектирана от престижния фестивал Cannes Lions за участие в програмата See It Be It – инициатива, чиято цел е да насърчава и промотира жените лидери. В желанието си да задържи вратата отворена и за други, Мария пренася инициативата от Кан в България и за 2 години организира 13 събития с общо 71 лектора от цял свят.
През последните 5 години тя е и майка на дъщеря, която смята, че Фреди Меркюри, Иво Димчев и Майк Патън са най-красивите на света (след мама, разбира се).
