Радослав Бимбалов е едно от най-разпознаваемите лица в рекламната ни индустрия. Преди време в разговора ни с Йордан Жечев, той го причисли към "зората на българската реклама", заедно с Иван Киров (Тоби), Ирина Тончева и Чавдар Кенаров. Бил е радиоводещ и част от сатирично-музикалния дует Замунда банана бенд, с четири издадени албума. С реклама се занимава почти 20 години - бил е творчески директор в Lowe Swing, a днес е съосновател и управляващ директор на The Smarts. Човек със силна гражданска позиция и привързаност към думите. Щастливи сме, че днес си говорим с него за рекламисткия живот и случващото се около нас и вътре в нас.
Какво правиш тези дни?
Освен редовните неща, свързани с бизнеса и семейството ми – се гневя на страховитото свободно падане, в което е изпаднала трагичната ни държава. Гневът ми се изразява в писане, което пък е нещо, което обичам истински. Така че за мен специално тази силна негативна емоция има и положителен личен ефект – редя думи. Занимание, което бях поизоставил напоследък.
Ти си един от силните гласове в социалното пространство, който говори ясно, открито и с позиция за протестите още от самото им начало. Това, което наблюдаваме обаче е, че не си сам. Познати и непознати лица от рекламната индустрия, че и цели агенции, излязоха с категорична гражданска позиция още в “зората” на протестите, когато не чувахме толкова “хора на интелекта” (както ти ги беше нарекъл в един пост). Как си обясняваш тази вокалност в бранша?
Всъщност аз изразявам своето несъгласие с порочното управление на България от години насам. Дълго време списвах една страница във фейсбук – Пътеводител на българския гражданин – в която се опитвах с кратки сатирични форми, често алегорично, да соча истини, за които много се мълчи. Страничката натрупа много последователи, дори заради нея преди години влязох в една класация за най-популярните хора в социалните мрежи. Но последните месеци предприех нещо коренно различно – започнах да пиша анализи и отворени писма в личния си фейсбук профил. Текстовете ми са скандално дълги за приетите норми в социалните мрежи, но се оказа, че този формат бива приет много по-силно и се споделя много по-активно от хората. Което говори за няколко важни неща – първо, хората в момента имат нужда от дълбоки мисли, а не повърхностно сдъвкана информация и второ – след толкова много фалш, българите искат пишещият човек да говори от собствено име. Смятам, че това е полезен социален феномен за хората на мисълта и се радвам, че ужасно много хора се възползват от момента. И да, много от колегите ми в рекламния бранш също се включиха, което е чудесно. Ние сме мислещи хора, време е да го докажем и с личните си позиции, изразени с добре подредени думи.
Виждаш ли някаква разлика, било то положителна или отрицателна, в младите хора, които тепърва влизат в бг-рекламата в сравнение с тези от преди 10-15 години?
Положителната разлика е, че сега влизат много по-подготвени хора. От една страна – заради професионалното образование, което могат да получат в България, но и много от тях идват след като са се изучили в чужбина. Другото е, че сега са много по-адаптивни – заради мащабите на отвореността, в която живеят. Но и преди 20 години, и сега, едно не се е променило – в рекламата влизат умни и динамични хора. И ако са достатъчно силни и адаптивни, остават в рекламата дълго време.
Кой е рекламистът на бъдещето?
Човекът. Роботите могат да ни заменят на много места, но в рекламата има едно специфично правило – трябва да вървиш често срещу правилата. Машините не умеят това (все още).
В следствие на карантината агенциите, както много други бизнеси, бяха принудени да променят начина си на работа и да приемат, че “работа може да се върши и от вкъщи”. Направихме си малък експеримент - в LinkedIn има обяви за работа от много рекламни агенции от цял свят, които могат да се филтрират по различни критерии и ясно се вижда как и в момента търсенето на хора за индустрията, които да работят remote е около 2%.
Смяташ ли, че COVID наистина промени начина на работа или това е временна спасителна реакция и “ново нормално” неизбежно ще се превърне пак в “старото нормално”?
Нашата работа е силно екипна. Въпреки технологиите, липсата на личен контакт с другите е проблем. Не само емоционално, но и чисто времево – нещо, което се върши в екип за пет минути, през онлайн връзка се върши за петнайсет. И най-важното - екипният дух не се създава по време на работен разговор или процес, а във всички останали минути, в които хората са заедно. Да не говорим за презентациите пред клиенти – гледаш един черен екран, вместо зениците на хората отсреща. Убеден съм, че много добри идеи са загинали тази година заради липсата на шанс да бъдат представени и защитени адекватно. Дистанционната работа е чудесна за хора, които работят сами. За нас е истинско мъчение. Така че аз приемам този задължителен карантинен период, в който отново влизаме, за временна „ненормалност“.
В този ред на мисли, какъв е ултимативният модел на работа на една съвременна рекламна агенция според теб?
Единственото важно нещо, от което се нуждае една добра рекламна агенция е усещането за свобода – на работното място, на работното време, на идеите, на позициите, на отношенията вътре в екипа. Добрата съвременна агенция е тази, която умее да дава свобода на талантите си – да ги пуска да летят, но да умее да ги държи в ято.
Praktika е едно от положителните явления на “заедност” в рекламата в България. Виждаш ли място за по-голямо обединяване на хората в индустрията - било то за споделяне на знание или с друга цел. Въпреки характерните за рекламистите, не само у нас, а и по света - високо его, силна емоционалност и конкуренция, има ли “глад за общност”?
Praktika беше създадена с идеята да дава поле за обмяна на вдъхновение. За наша огромна радост това се случваше много силно в първите две години на платформата. Глад за общност има. Видяхме, че има и достатъчно колеги, които са готови да споделят своя опит, за да запалят другите. За съжаление тази година Praktika излезе в дълъг творчески отпуск, ясно защо… Стискаме й палци догодина да се събуди. Когато успее…
The Smarts е една от малкото агенции, които участват често в международни фестивали и печелят награди от тях. Какво е отношение на бранша към международните фестивали?
Няма как да бъдат много агенциите, които печелят на международни фестивали. Все пак това са престижни форуми, с много сериозна конкуренция, а и участието не е никак евтино. Радвам се на всички колеги, които се престрашават да се пробват на големите фестивали навън. За нас това е важно и се радваме, че всяка година отнасяме някоя-друга награда от големи международни фестивали. Освен престиж, това носи удовлетвореност за хората ни. Аз казвам на всеки нов колега, който постъпва на работа при нас – трябва да си жаден за слава. Славата е полезна цел. Важното е да не я достигаш лесно.
По всяка вероятност ни предстои трудна зима. На теб какво ти помага да преминаваш през тежки етапи, професионално, а и в личния живот?
Имам една отработена стратегия за справяне с депресиите, които съпътстват модерния човек. Когато ти стане криво или тъпо – сети се за нещо, което предстои. Нещо малко, но хубаво – например предстояща среща с приятел, празник или просто нов филм за гледане. Важното е да е нещо светло, което идва скоро. То ще ти помогне да прескочиш мрачното в настоящето.
* * *
