Започваме bgReklamist с разговор с Йордан Жечев, регионален творчески директор на guts&brainsDDB и партньор в Tribal Worldwide Sofia, неизбежно по темата за пандемията, работата от вкъщи и надвисналата криза. Съвсем естествено обаче, някак в типично негов стил, мрачното се вдига и прави път на един ведър, уверен и смислен поглед върху настояще и бъдеще, което ни кара да се чувстваме малко по-добре.
Какво правиш тези дни, освен че си стоиш вкъщи?
Хипстърея — пека хляб и си отглеждаме квас. Иначе, далеч по-интересно: играя си със звук. Отскоро съм част от подкаст империята Говори Интернет (а съм подкаст афисионадо от преди да има iPod-и — от 2003-та, когато започнах да слушам This American Life). Предстои ми да стигна грандиозното ниво, в която да мога да разкажа лична история без тя да грухти или мирише отдалеч на “аз-аз-аз”, а е цяла, премерена и с поглед към по-голямото, въпреки опаковката.
Трудно ли ти е да работиш от разстояние? Ужасно ми е и ми е страхотно. Свикнал съм да бягам от място на място, да си говоря постоянно с продавачки, да се смея и споря с таксиджии, да избирам паркети.
В момента е много по-концентрирано — говоря почти само с хора, които познавам от години. Парадоксално, в цялата тая непозната ситуация, почти няма непредвидимост в контактите.
Затова ми е ужасно. От друга страна, сега все повече обръщам внимание на хора, с които съм близък. Дори с Ангелос, най-най-шефът ни напоследък просто си включваме камерите заран, пием кафе и си казваме “как си?”. Та, затова ми е и страхотно — защото задълбочавам някои от връзките си.
Много хора споделят, че лудват с толкова много колове постоянно? Ти как се справяш с нон-стоп Zoom-срещите? Като пазя добра хигиена да се “мютвам”, докато не говоря. Оня ден слушах разговор и правех мусака. Подобна тъпотия може да ме зареди за седмици напред.
Мислиш ли, че като се върнем “към нормалното” рекламната индустрия ще е по-отворена към работата от разстояние и ще прибягва повече и по-често до този начин? Или обратното - всички толкова ще са се настрадали, че ще искат да са само в офиса? Ох, не знам. Аз искам, не, аз държа да се върна час по-скоро в офиса. Вкъщи търчат три деца под десет, което не може да се каже, че помага на работата. Иначе, мисля, че ще има много хора, които в момента, в който се вдигне карантината ще кажат “ебал съм му майката, аз съм безсмъртен” и ще напълнят дори места, в които не са се сещали да стъпят в последно време, например, кина. След тоя устрем, дълбоко вярвам, всичко ще се слегне — пак няма да ходят на кино, пак ще си плюем в устите.
Каква е ролята на рекламната агенция в текущата ситуация, в условията на тази пандемия? Честно — търся я. Не знам, зависи от клиента, от бизнеса. Едно е да правиш нещо с банка, друго е с телеком, трето е с бензиностанция или...ъъъ...отменен филмов фестивал. Ролята ни е да не сме едни и същи за всички и, ако може, да тушираме каквато и да е паника в зародиш.
А ролята на рекламното творчество?
Да не се пъне да “твори”.
Какво съветваш клиентите си? Да не мълчат точно в момента.
Колкото повече се капсулираме, толкова по-трудно ще е после.
Какво те притеснява и какво те обнадеждава в близкото бъдеще на хората от рекламния сектор? Притеснява ме, че ще има уволнени хора. Уви, неминуемо е. Обнадеждава ме, че след като са освободили хора, ще има все повече агенции, които ще трябва да работят с все повече фрилансъри, а така всички ще се обогатим.
Като човек от “зората” на рекламата в България :) - преживявали ли сме толкова силни трусове в индустрията досега или това е първото по-сериозно препятствие, с което се сблъсква младият ни рекламистки бранш от 90-те насам? Мани, че съм от почти-зората на рекламата (благодаря, но не съм, второто поколение съм —Тоби, Радо Бимбалов, Ирина Тончева, Чавдар Кенаров — те са зората, аз съм техен покорен слуга), по-важно, съм от поколението, което винаги е живяло несигурно. Аха-аха почнеш училище, те ти не-комунизъм. Аха-аха нещо друго — Чикаго по улиците и мутренски войни. В личен план, аха-аха изкласих до университет, татко ми почина и се справяхме както можем. После пак за всички — аха-аха се засилим в рекламата, те ти голяма международна рецесия. Та, супер сме, няма страшно. Всичко започва, всичко свършва, всичко продължава. Рекламата, и тя. За надъханите, немързеливите и добронамерените - все ще има път.
Говорим много за заедност в момента. Мислиш ли, че със свиването на бюджети и цялостната неяснота, надвисналата икономическа криза - ще се изостри конкуренцията между агенциите? Има ли място за заедност в нашия бранш? Можем ли да бъдем по някакъв начин единни? Има, разбира се. И все повече ще я има.
Според мен, само такъв катаклизъм като сегашния може да ни накара да погледнем останалите като равни и част от бранша, а не като конкуренти. Правят се целенасочени усилия към “заедност”, чини ми се, сега най-сетне ще се получи по-крепко.
Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи откакто сме под карантина? “Ж”. Ще чуете повече скоро, но ще е малко и топло — точно каквото ни трябва на всички.
Кое е най-якото “рекламно нещо” (нарочно не казвам реклама), на което попадна тези дни? Онова, в което всички американски реклами (комай, не само американски) са едни и същи в момента. Ето:
* * *
